ОСНОВНИ ТЕРМИНИ
Бетон
Материал, получен чрез смесване на цимент, едрозърнест и дребнозърнест добавъчен материал и вода, със или без включване на химични добавки, минерални добавки или влакна, които подобряват свойствата му при хидратация на цимента.
Състав на бетон
Съставът на бетона и съставните материали за проектен и предписан бетон трябва да бъдат избрани така, че да удовлетворят изискванията, определени за бетонна смес и втвърден бетон, включващи консистенция, плътност, якост и дълготрайност, като се отчитат производствените процеси и предвидения метод за изпълнение на бетонните работи.
Когато в спецификацията на бетона не са детайлизирани типовете или класовете съставни материали, производителят трябва да ги избере от такива с пригодност, установена в предписанията, валидни в мястото на използване за специфичните условия на околната среда.
В случая на предписан бетон се определя неговият състав чрез зададени стойности.
Избор на цимент
Циментът трябва да бъде с установена пригодност, като се вземат под внимание:
- начина на изпълнение на строителните работи;
- предназначението на бетона;
- условията на отлежаване (например топлинна обработка);
- размерите на конструкцията (екзотермия)
- условията на околната среда, на които ще бъде изложена конструкцията;
- потенциалната реактивоспособност на добавъчния материал към алкалиите от съставните материали.
Избор на добавъчни материали
Общи положения
Типът и категориите на добавъчния материал, например зърнометричен състав, съдържание на плоски зърна, устойчивост на замръзване/размръзване, устойчивост на изтриване, съдържание на фини частици, се избират, като се взема под внимание:
- начина на изпълнение на строителните работи;
- предназначението на бетона;
- условията на околната среда, на които ще бъде изложена конструкцията;
- всички изисквания за открити повърхности на добавъчен материал или за механично изпълнение на довършителни работи на бетона.
Използване на химични добавки
Общото количество химични добавки, не трябва да надвишава максималната доза, препоръчана от производителя им, и не трябва да превишава 50 g от химична добавка (във вида, в който е доставена) за килограм цимент, освен ако е установено и взето предвид влиянието на по-голяма доза върху характеристиките и дълготрайността на бетона.
Химични добавки, използвани в количества, по-малки от 2 g/kg цимент, трябва да бъдат диспергирани в част от водата за бетона, с изключение на случаите, когато хомогенното диспергиране е невъзможно (например, когато те образуват гел). В този случай може да се използват други методи за добавянето им в бетона.
Ако общото количество на течни добавки надвишава 3 l/m3 бетон, при определяне на водоциментното отношение трябва да бъде взето предвид тяхното водно съдържание.
Когато се използва повече от една добавка, тяхната съвместимост трябва да бъде проверена с първоначални изпитвания.
Използване на вода за бетонна смес
Рециклирана вода от производството на бетон сама по себе си или в комбинация с питейна или подпочвена вода може да бъде използвана като вода за приготвяне на бетонна смес за конструкции с или без армировка или бетонирани метални детайли, а така също и за предварително напрегнати елементи, при условие че са изпълнени изискванията от EN 1008.
Якост на натиск
Когато се определя якостта на бетона, то трябва да се извършва въз основа на изпитвания на цилиндри с размери 150/300 mm, или на кубчета с размер на страната 150 mm, в съответствие с EN 12390-1 и приготвени и отлежали съгласно EN 12390-2, от проби, взети съгласно EN 12350-1.
Плътност
Според плътността в изсушено в сушилня състояние бетонът се определя като обикновен, лек или тежък бетон.
Когато се определя плътността в изсушено в сушилня състояние, измерването се извършва съгласно EN 12390-7.
Плътността на обикновен бетон в изсушено в сушилня състояние трябва да бъде по-голяма от 2 000 kg/m3 и да не превишава 2 600 kg/m3. Плътността на лек бетон в изсушено в сушилня състояние трябва да бъде в граничните стойности за определения клас по плътност. Плътността на тежък бетон в изсушено в сушилня състояние трябва да бъде по-голяма от 2 600 kg/m3. Когато плътността е определена като зададена стойност, се прилага толеранс от ± 100 kg/m3, ако не не се изисква друго.
Реакция на огън
Бетон, съставен от естествени добавъчни материали, цимент, химични добавки, минерални добавки, влакна или други неорганични съставни материали, се класифицира като Euro клас А1 и не изисква изпитване – съгласно БДС EN 206:2013+A1:2016 и БДС EN 206:2013+A1:2016/NA:2017
Температура на бетонната смес при работа в зимни условия
При температура на въздуха по време на полагане на бетонната смес между -3оС и +5оС, температурата на бетонната смес не трябва да е по-ниска от +5 оС. Когато обаче се използва нискотермичен цимент, или количеството на цимента в състава на бетона е по-малко от 240 kg/m3, температурата на бетонната смес не трябва да е по-ниска от +10 oC или от температурата, предписана в проекта.
При температура на въздуха по време на полагане на бетонната смес, по-ниска от −3 оС, температурата на бетонната смес не трябва да е по-ниска от +10 оС или от температурата, предписана в проекта.
При температура на въздуха по време на полагане на бетонната смес, по-ниска от −8 оС, температурата на бетонната смес не трябва да е по-ниска от +15 оС или от температурата, предписана в проекта.
Температура на бетона при работа в летни условия
При производство на бетонна смес в летни условия при температура на въздуха над 30 оС е необходимо да се предприемат мерки, за да не се допуне температурата на бетонната смес да надвиши 30 оС.
ЗАБЕЛЕЖКА:
Температурата на бетонната смес се измерва чрез потопяем термометър на дълбочина, не по-малко от 100 mm. Обхватът на термометъра трябва да е в рамките от −5 оС до +50 оС или по-широк.
Въздействие на околната среда
са онези химични и физичните въздействия, които не се разглеждат като натоварвания в конструктивния проект, но на които е подложен бетона и които оказват влияние върху бетона или армировката или върху вложените метални елементи.
